Тоскана: кипарисови пътища, малки градчета и ранна светлина

Пътуването започна със сутрешен полет до Пиза. Кацнахме около обяд, взехме колата под наем и за по-малко от три часа стигнахме до къщата. След като се настанихме, потеглихме към най-близкия супермаркет и още тогава направихме първите си непланирани спирания заради гледките край пътя.

Първата вечер завърши със спагети в малък ресторант към хотел близо до къщата. Прибрахме се рано, защото алармата за следващата сутрин беше настроена за 4:30. От този момент ритъмът на пътуването се подреди около кафето преди изгрев, фотографските чанти в колата и решенията, които вземахме в движение по непознати пътища.

Хората, които срещахме в малките градчета, бяха спокойни, усмихнати и винаги намираха начин да се разберем, дори когато английският не беше достатъчен. Много ресторанти затваряха след обяд и отваряха отново вечерта, което невинаги се съчетаваше добре с плановете ни за залез. Гладни обаче не останахме, а тези малки затруднения се превърнаха в част от самостоятелното пътуване.

Тоскана промени и начина, по който възприемахме самия път. Той не беше просто разстояние между две отбелязани точки. Къщи, полета, кипариси и далечни селища се появяваха непрекъснато от двете страни на пътя. Много от кадрите започваха не от пин върху картата, а от неочаквано спиране край пътя.

Ставането в 4:30 първата сутрин беше трудно. Направихме кафе, натоварихме техниката и потеглихме към Cappella della Madonna di Vitaleta – малкия параклис сред полетата и кипарисите край San Quirico d’Orcia.

Представяхме си мястото обвито в мъгла, но утрото беше ясно. Условията, на които се надявахме, така и не се появиха, но останахме почти два часа и работихме със светлината, която имахме. Пейзажът постепенно придобиваше цвят, сенките се преместваха по хълмовете, а първите кадри от пътуването започваха да се подреждат.

Следващата спирка беше кипарисовата горичка край San Quirico d’Orcia. Разгледахме района, потърсихме възможни композиции от земята и направихме първите полети с дроновете над полетата. Оттам продължихме към Пиенца. Рано през деня, преди улиците да се изпълнят с хора, историческият център беше достатъчно тих за спокойна разходка, снимки, кафе и нещо за хапване.

Маршрутът ни премина през Monticchiello и Montepulciano. По-късно, докато чакахме вечерната светлина при Pieve di Corsignano, Миро забеляза как слънцето се приближава към един от отворите на каменната камбанария. Имахме кратко време да се подготвим, но то беше достатъчно, за да заснемем лъчите, преминаващи през кулата.

Денят приключи сред пейзажа край Пиенца, свързан със сцената на завръщането от филма „Гладиатор“. Нямаше драматично небе, но останахме до последната светлина и се прибрахме след първия си пълен ден със снимки.

Вторият ден от пътуването ни съвпадна с национален празник в Италия. Потеглихме към Asciano, без да знаем точно какво ще заварим там, и отново спирахме на различни места по пътя, за да разглеждаме пейзажа и да отбелязваме възможни точки за снимане.

Пред сградата на общината се беше събрал духов оркестър. След това по улиците премина празнично шествие с музика, знамена и местни жители. След тихите пейзажи от предишния ден това беше съвсем различно преживяване и друг тип фотография.

Оттам продължихме към Chiusure за Фестивала на артишока. Малкото селце беше препълнено с хора, музика, разговори и щандове с храна. Атмосферата беше приятна и оживена, но нямаше как да се разходим спокойно и да разгледаме улиците. Още преди да си тръгнем, решихме, че ще се върнем в някоя по-тиха сутрин.

Наблизо посетихме Abbazia di Monte Oliveto Maggiore. Големият манастирски комплекс беше разположен сред гори, кипариси и обработваеми хълмове, далеч от шума на фестивала. Контрастът между празника в Chiusure и спокойствието около абатството даде на деня два напълно различни ритъма.

Третия изгрев посрещнахме на едно от местата, които бяхме забелязали, докато пътувахме. Къща, кипариси и меките линии на хълмовете образуваха точно онзи тип пейзаж, който свързвахме с Тоскана още преди да пристигнем.

Нямаше обозначена площадка и група фотографи, която да чака светлината. Снимахме край пътя, направихме няколко полета с дроновете и продължихме към Poggio Covili. Дългата кипарисова алея към къщата е една от най-разпознаваемите композиции във Вал д’Орча. Разгледахме достъпните позиции и снимахме, преди светлината да стане прекалено силна.

Следващата ни спирка беше Castiglione d’Orcia. Разходихме се по каменните улици, спряхме за кафе и заснехме градчето от въздуха. Искахме да посетим крепостта над него, но тя все още не беше отворена, затова променихме програмата, вместо да чакаме.

След обяд и кратка почивка отново отидохме в Пиенца. Този път останахме на стените с поглед към долината и наблюдавахме как вечерната светлина преминава по хълмовете. Денят завърши в малък ресторант, без следваща точка, към която да бързаме.

На четвъртата сутрин отново се върнахме при Cappella della Madonna di Vitaleta с надеждата този път да заснемем параклиса сред мъгла. Въздухът обаче пак остана чист. Условията изглеждаха сходни, но посоката и характерът на светлината бяха достатъчно различни, за да си струва повторното посещение.

След изгрева оставихме пейзажите и потеглихме към Сиена. Разходихме се из историческия център, посетихме катедралата, Piazza del Campo и Palazzo Pubblico. Тесните улици, вътрешните дворове и високите тухлени сгради изискваха различен поглед след няколко дни, прекарани сред открити пространства.

Следващата спирка беше San Gimignano. Това се оказа едно от най-оживените места по време на цялото пътуване, изпълнено с туристи и дълги опашки. Наредихме се пред Gelateria Dondoli и изядохме сладоледа си сред тълпата, но многото хора ни попречиха да усетим по-тихата страна на градчето.

Завършихме деня в Montalcino. Зад крепостните му стени улиците бяха по-спокойни, а последната разходка ни даде време да забавим темпото след множеството хора в Сиена и San Gimignano.

За петия изгрев се върнахме при Poggio Covili. Пристигнахме достатъчно рано, за да заемем добри позиции край пътя. Малко след нас дойде голяма група фотографи и ограниченото пространство бързо се запълни.

След като сутрешната светлина премина, отново потеглихме към Chiusure. Без фестивала селцето изглеждаше напълно различно. Площадът беше тих, тухлените улици – почти празни, а детайлите, които се губеха сред тълпата, вече се забелязваха лесно. Спряхме за кафе и закуска и най-сетне видяхме ежедневния облик на мястото.

По-късно се върнахме при Abbazia di Monte Oliveto Maggiore и заснехме комплекса и околния пейзаж от въздуха. Повторното посещение на места постепенно се превърна във важна част от пътуването. Вече разбирахме по-добре как се свързват пътищата, откъде идва светлината и кои гледки заслужават повече време.

За залез отидохме на известната панорамна площадка над кипарисовия път при Baccoleno. Там вече има ограда и обособено място за наблюдение, а табелите забраняват полетите с дрон. Някои посетители пренебрегваха ограничението, но ние оставихме дроновете прибрани и снимахме от разрешената зона.

Вечерната светлина премина по зелените хълмове, кипарисовия път и червените цветя на преден план. Това е една от най-разпознаваемите гледки в Тоскана, но посещението на място показва и ограниченията, тълпите и практичните решения, които остават извън готовата снимка.

Последния изгрев посрещнахме при кипарисовата горичка край San Quirico d’Orcia. Мястото вече не ни беше непознато. Знаехме как изглежда теренът, кои композиции са възможни и колко бързо ниската светлина променя сенките между дърветата.

Преди да си тръгнем, застанахме сред кипарисите и си направихме общ кадър с дрона. Той остана като спомен за приятелството, което стоеше зад това пътуване – не само за пейзажите, които снимахме, а и за четиримата души, които планираха маршрута, носеха техниката и изживяха това приключение заедно.

След това разгледахме района около Castelmuzio, разходихме се из селцето и спряхме за кафе и закуска в поредното малко заведение на площада. Посетихме седмичния пазар в San Giovanni d’Asso и продължихме към Murlo. Там преминахме по старите улици и влязохме в музея – първия, който посетихме в Италия.

Докато си почивахме след вкусния обяд, небето започна да се изпълва с леки перести облаци. Само за няколко минути взехме решение — качихме се в колата и се отправихме към мястото край Пиенца, свързвано със сцената на завръщането от „Гладиатор“. Повторният избор изглеждаше подходящ. Пътят вече ни беше познат, но светлината и облаците бяха различни и ни дадоха последна възможност да работим с този пейзаж.

Пътуването не ни даде мъглата, която си представяхме, а не всеки изгрев или залез се разви според плановете ни. Вместо това получихме нещо по-трайно – опита за самостоятелно фотопътуване в чужбина заедно с двама приятели, които споделят същите идеи.

Върнахме се със снимки, нови знания и повече увереност, че можем сами да планираме следващото пътуване. Тоскана вече не беше просто сбор от запазени точки върху картата. Тя се беше превърнала в маршрут, който изминахме, променяхме и опознахме чрез собствения си опит.